БЛЕНДА —Речник на българския език — алтернативна версия

БЛЀНДА ж. Приспособление към обектива на фотографски, микроскопен или рентгенов апарат за разширяване или стесняване на отвора, през който минават светлинните лъчи. — Добре-е... ще го фотографираме! Излезте вънка, пък аз ще си взема апарат.. Инженер Томов излиза от бараката с апарат, нагласява блендата и премерва разстоянието. Н. Хайтов, ШГ, 92-93. // Отворът, през който минават светлинните лъчи. Когато времето е слънчево, трябва да се снима с по-малка бленда.

— От нем. Blende.