БЛЕНУВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЛЕНУ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от бленувам и от бленувам се; мечти. Думите за обич, за дом, за съпружески живот като че разръфаха сърцето на Саваков.. Любовта му към Анет,.. беше му навявала неведнъж подобни мисли и бленувания. Д. Ангелов, ЖС, 363. Той не усещаше как уморената му мисъл преминава в бленуване. Дъщерята на Марга заставаше току пред него, той чувствуваше близостта ѝ. Й. Йовков, СЛ, 41. Безсъници все по-често отегчаваха нощите ѝ, а когато призори изпадаше в тревожна дремка,стряскаше се в кошмарни бленувания. Ст. Загорчинов, ЛСС, 103.