БЛЕСТЯЩ —Речник на българския език — алтернативна версия
БЛЕСТЯ̀Щ, -а, -о и (остар.) -е, мн. -и, прил. 1. Който блести, който излъчва, отразява светлина или има блясък, лъскавина; бляскав, лъскав. Ето излазям пред самия водопад.. Сякаш слушам гнева на едно водно чудовище, чудовище, съставено от разтопено сребро, от заслепително бели и блестящи струи и от пяна и водни искри. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 9. След като минаха над града, те прелетяха една широка равнина, постлана с блестящи камъни. Елин Пелин, ЯБЛ, 81. Понякога също така загиваше къдрав, синкавосив, горски заек, с мека и гладка козина, из която стърчат дълги, блестящи косми и поразяват с чистотата си. Ем. Станев, ЯГ, 35. Познах, че е нощ, познах, че тези са същите силно блестящи звезди на българското небе. Ил. Блъсков, Китка (превод), 1887, кн. 13-14, 4. // За очи, поглед — в който има блясък като израз на силно душевно вълнение; бляскав. Само тъмните очи гледаха бодро някъде над главите на богомолците. Широко отворени, блестящи, те сякаш виждаха онова, що витаеше сега наоколо. Зл. Чолакова, БК, 118-119. Само погледът, блестящ, необикновено светъл, хвърляше живост, енергия в уморената физиономия на тая жена. Ив. Вазов, Съч. IХ, 54.
2. За цвят, багра и под. — който изпъква с яркостта, свежестта си. Тя имаше блестящ тен на лицето. △ Тази картина е нарисувана в ярки, блестящи тонове.
3. Прен. Който се отличава с богатство, с великолепие; бляскав, пищен, разкошен. В най-блестящия салон на Ягага имаше особено оживление. Елин Пелин, ЯБЛ, 115. Блестящи витрини. Блестящи тоалети. // Който изпъква с външна красота, богато облекло, с изискано държане. Тя беше дълбоко оскърбена в своето честолюбие. Как той смее да пренебрегва нея — такава умна, образована, толкова хубава и блестяща във всяко отношение жена, заради някаква си там селянка! Ст. Даскалов, СЛ, 182. На коридора изтропотиха мъжки стъпки и веднага на вратата се показа блестящ артилерийски офицер. Ив. Вазов, Съч. ХII, 60. В това действие мама почти непрекъснато е
на сцената. Тя се проявява като буйна и ревнива испанка — танцува с разни блестящи кавалери. П. Незнакомов, МА, 81.
4. Прен. Който е свързан с голяма сполука, който е изпълнен с благополучие; бляскав. — Брат ти е намерил най-после разковничето на успеха. От стажант става направо помощник на главния експерт. Но това значи блестяща кариера и за тебе. Д. Димов, Т, 79. Правят смели опити и въвеждат нови начини за ломене на канарите. Тези нови начини дават блестящи резултати и учудват всички. Г. Караславов, ПМ, 21. Най-първо ще бъде потребно да подновят предишния си промишлен, търговски,.. и книжовен напредък, .. и тогаз по същия този път умно да вървят към блестяща бъдъщност. Г. Бенев, БК (превод), 86. Блестящ успех. Блестяща победа.
5. Прен. Който стои над обикновеното равнище и силно изпъква с положителните си качества, способности, достойнства; бляскав, забележителен, изключителен. Въпреки блестящите си ораторски дарби — а може би и тъкмо поради тях — кариерата му западаше бързо. Д. Димов, ОД, 121. За нея [Искра Панова] се носеха легенди, че е блестяща по всички предмети, всезнайница. Едно пъргаво, крехко момиче с очила. Бл. Димитрова, ОтО, 21. Концертът в В-moll от Чайковски дава възможност на солиста да покаже не само блестящата си техника, но на първо място артистичната си дарба. Изк., 1950, кн. 2, 147. Съществуват множество доказателства, че Симеон са е учил и возпитвал в Цареград при византийският двор и че е получил блестящо по тогавашните времена образование. СбС, 161. Блестящ оратор. Блестящ пианист. Блестящ ум. Блестящ отговор.