БЛЕСТЯЩО —Речник на българския език — алтернативна версия

БЛЕСТЯ̀ЩО нареч. 1. Със силен блясък, лъскавина или яркост. Той седна пред писмената си маса, помириса преснооткъснатия трендафил, натопен в блестящо излъскана гилза от французка граната, хвърли бегъл поглед към натрупаните отпреде му книжа и протегна ръка към мастилницата. Св. Минков, Избр. пр, 24. От дълго време аз ви забавлявам / с героя наш почтен, а все забравям / да ви покажа неговий портрет: / над среден ръст, неглупаво лице, / коси блестящо черни — на поет! Ем. Попдимитров, СР, 11. Един облак се образуваше (..)..; на места той беше блестящо бял, другаде пепеляв и напъстрен от цвета на пръстта и пепелта, които беше издигнал. Й. Йовков, З, бр. 5473, ХIХ.

2. С великолепие, с разкош; богато, великолепно, разкошно, бляскаво. В залата имаше блестящо облечени жени. △ Блестящо украсени витрини.

3. Прен. С голям успех; много добре, отлично, бляскаво. Маневрата се изпълни блестящо: подир парада българските офицери и войниците заобиколиха княза,.. с песни и с викове "Ура!". С. Радев, ССБ I, 400-401. Завърши университета блестящо. △ Изпълни арията блестящо. △ Отговори на въпросите блестящо.