БЛЕЩУКАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЛЕЩУ̀КАМ, -аш, несв. 1. Блестя слабо с неравномерна, трептяща светлина. Нови любопитни съседи увеличаваха навалицата, из която блещукаха две-три фенерчета. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 137. Божура мина покрай гробищата и между гробовете, по които блещукаха свещи, видя Ганаила. Й. Йовков, СЛ, 74. Късно през нощта .. Петър .. се загледа към градинката над лозницата, където блещукаха светулки. А. Каралийчев, НЗ, 81. Оченцата ѝ бяха черни, живи и весели, блещукаха като светулки. Т. Влайков, БСК I, 511. Било вече тъмна вечер, по небето тук-там блещукале звездици, когато башибозуците турили крак в селото. З. Стоянов, ЗБВ III, 337. ● Обр. Не вярвате / ни в дявола, / ни в бога. / В очите ви [на шопите] блещука хитринка. Г. Струмски, РД, 11.

2. Прен. За мисъл, надежда, копнеж и под. — проявявам се с неголяма сила, неуверено. Дядо,..., успокоява къщата, че всяка война има край. Пък и цялото селце започва да говори вече за този край. Това са нови думи, в тях блещука надеждица. Й. Радичков, ББ, 117. Лукан не довърши мисълта си. Адските пронизващи болки отново замъглиха съзнанието му. Остана да блещука само една мисъл, едно чувство, един импулс: да не издаде нищо, да изтрае докрай. Д. Димов, Т, 270-271.