БЛИЗНАЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЛИЗНА̀ЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от близнак (в 1 знач.). Тетка и тетин, дълго време не са имали деца. И най-после след четиринадесет години им се родили двете отведнъж. И тъй се зарадвали на близначетата, и тъй си приличат двечките! В. Бончева, АП, 9. По-възрастното близначе имаше пъпчица на врата и това беше едничкото нещо, по което можеха да ги разпознават. Г. Караславов, Избр. съч. II, 208. По няколко минути ето ти, че повторно я хващат болки; рекли ѝ, че ще роди близначе: "Еще едничко!" ѝ казаха. Й. Груев, КН 7 (превод), 21.