БЛИЗНАЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
БЛИЗНА̀ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Архит. Който се отнася до симетрично построени сгради с общ калкан и общ покрив. Близначни постройки.
2. Минер. Който е свързан с всеки един от индивидите на една кристална група в която кристалите са строго симетрично разположени помежду си. Близначна равнина.