БЛИЗНЕНЦЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЛИЗНЀНЦЕ, мн. -а, ср. Умал. от близне. Било е рано зарана: / Петкана рано станала, / студена вода донесла, / окапа [окъпа] до две дечица, / до две дечица близненца. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 212.