БЛИЗНЕЦ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЛИЗНЀЦ, мн. -ѝ, м. Остар. Близнак (в 1 знач.). Вартоломей, значи син на Толомей..; Тома значи близнец. ЕМ, 160. Като ся научил, че дъщеря Нумиторова родила близнеци, заповядал да ги хвърлят в река Тибър. Г. Йошев, КВИ, 90.