БЛИЗНЯ̀ВАМ

БЛИЗНЯ̀ВАМ1, -аш, несв.;близня̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., непрех. Раждам близнаци. Жената, Бог да я прости, все пестеше, все икономисваше. Четиринадесет деца роди тя, два пъти близни, седем останаха живи. Г. Караславов, ОХ I, 444. — Ти си млад, не помниш, но запитай майка си, тя ще ти разправи — една година всички овци близниха. Гората се изпълни с агънца. И всичките бяха белички, накъдето и да се обърнеш — агънца, бели агънца. К. Петканов, П, 152. Чуло ли се е, видело, / три пати макя да близни, / три пати по три момчета. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 123.

БЛИЗНЯ̀ВАМ

БЛИЗНЯ̀ВАМ2, -аш, несв.;близня̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Диал. Турям стомана, близница на сечиво; клепя. Брадвата се е изхабила, трябва да я близним. Н. Геров, РБЯ I, 48. близнявам се, близня се страд.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

БЛИЗНЯ̀ВАМ

БЛИЗНЯ̀ВАМ3, -аш, несв.;близня̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., непрех. Тъка не добре, та тъканта излиза с близни1.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

Списък на думите по буква