БЛИЗОСЕДЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

БЛИЗОСЀДЕН, -дна, -дно, мн. -дни. Остар. Прил. от близосед; съседен. Разбрах всичко. Бяха го разбрали и всички ония, повечето жени, които се бяха събрали тука от близоседните къщи. К. Величков, ПССъч. I, 132. Да започнем да изваждаме един известник,.., както имат и близоседните ни народи, власите, сърбите. БО, 1846, бр. 1, 9.