БЛИКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЛЍКВАМ, -аш, несв.;блѝкна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Бликам изведнъж. Под скалата имаше кладенче. Неговите бистри и прозрачни струи бликнаха обилно. Елин Пелин, ЯБ, 137. — Господи, видох! — продума старецът,.., па си изтри с ръкава сълзите, що бликнаха из мъртвите му очи. Ив. Вазов, Съч. Х, 99. И Кочо ножът си извади / кървав из гърди ѝ; и чучур червен / бликна и затече. Ив. Вазов, Съч. I, 181. Зимата тук е топла, сняг не пада никога и още с първите пролетни горещини из влажната земя бликва буйна растителност. Й. Йовков, Разк. II, 32. Поиска да я притисне до гърдите си, да ѝ каже, че и той я обича. Но обузда порива, който бликна в сърцето му. Д. Спространов, С, 8. Ангелика беше щастие за целия дом.. Още като я видиш, още като застане срещу тебе и драгост бликва в сърцето ти. Д. Талев, ГЧ, 244. Гунка се засрамва. Руменина бликва по лицето ѝ. Г. Райчев, ЗК, 152.

— Друга (диал.) форма: б л ю̀ к в а м.