БЛИНД —Речник на българския език — алтернативна версия

БЛИНД, блѝндът, блѝнда, мн. няма, м. Спец. 1. Дебел, плътен фурнир.

2. При игра на покер — откриване на нов тур с удвояване на залога. — Бате Фанчо Куклата беше блинд, аз имам кента до рига... Казвам тройно,.. Нали знаеш какъв рефлекс вадя на покера. П. Вежинов, НБК, 135-136.

3. При игра на шах — партия, която се играе без да се гледа дъската с фигурите и всеки ход трябва да се запомня.

— Нем. blind ’сляп’.