БЛИНДИРАН —Речник на българския език — алтернативна версия

БЛИНДЍРАН, -а, -о, мн. -и. Воен. Прич. мин. страд. от блиндирам като прил. 1. Който е защитен чрез изграден в земята блиндаж. Френските блиндирани окопи са препречени отпред с широка мрежа от бодлив тел. Д. Калфов, ПЮН, 101.

2. Който е покрит със специална метална броня; брониран. Блиндирана кола.