БЛИСТАТЕЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

БЛИСТА̀ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Книж. Блестящ. Южната половина на морето беше прилична на разтопено злато от заслепителното отражение на слънчевия блистателен диск. Ив. Вазов, Съч. VII, 162. Тя [луната] ся вам вижда много блистателна всред нощите; обаче тя няма никаква светлост в себе си. Е. Васкидович, ПП, 12. Славата на Гръмника и на другите богове от ден на ден отслабваше пред християнската образованост, която напредваше и правеше блистателни успехи. Д. Войников, КБИ, 76-77. Това е най-голямата и най-блистателна победа нанесена от християнството на стария мир. К. Величков, ПСПъч. III, 25.

— От рус. блистательный.