БЛИСТАТЕЛНО —Речник на българския език — алтернативна версия

БЛИСТА̀ТЕЛНО. Остар. Книж. Нареч. от блистателен; блестящо. Сам човек, отделен абсолютно от подобните си, е немислим,.. Всичките знаменити аскети,.., най-блистателно доказват и потвърждават тая истина.., ако и да са отбягвале от человеческото общество, но са приемале съобществото на други живи твари — на животните. ПСп, 1876, кн. ХI и ХII, 21.