БЛОКАР —Речник на българския език — алтернативна версия

БЛОКА̀Р, -ят,-я, мн. -и, м. Разг. Лице, което се числяло към партии, образували "конституционен блок" у нас през двадесетте години на ХХ век. Много блокари се криеха из града по тавани и изби. Ем. Станев, ИК I, 508. Твоите комунисти пак намериха време да устроят митинг:.., насъбраха се хиляди цивилни, офицери и войници и взеха резолюция, с която осъждат престъпната политика на блокарите. Хр. Ясенов, Събр. пр, 130.