БЛОКЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЛО̀КЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от блок (в 1 и 5 знач.); малък блок. Измъчена от мислите си, тя прекоси площада, павиран с гранитни блокчета, и влезе в сладкарницата. Д. Димов, Т, 26. Живеехме ей там, до гарата, където сега се зеленее новата градинка. Тогава, когато бях дете, на същото място бяха струпани сиенитните блокчета, с които после настилаха булеварда. П. Бобев, К, 95. В неговия зимник имаше складирани паркетни блокчета. П. Славински, ПЩ, 300. Евлоги започна да рисува с пастели върху блокчето си равнината и планината зад нея. А. Гуляшки, Л, 21.