БЛУД

БЛУД, блу̀дът, блу̀да, мн. блу̀дове, м. 1. Само ед. Остар. Разврат, блудство. И той [цар Петър] студено се огледа назад — и видя, че никога не я е любил. Само сласт

и жад за снага е била обичта му — и царският брак е бил позорен блуд! Н. Райнов, КЦ, 64. Тя [жената] е при нас като доверчиво и любящо дете, а ние правим от нея проститутка, измамница и развратница; учим я на мръсен блуд. Г. Райчев, Избр. съч. I, 75-76. А фанариотските архиереи държат в конаците си богати хареми и предават са на най-скотския разврат и най-гнуснавия блуд. С, 1872, бр. 33, 257. И Фенер, котило на ехидна раса, / гнездо на кощунство, на леност, на блуд. Ив. Вазов, Съч. I, 193-194.

2. Диал. Бъркотия, бърканица, размирица. Ставаха големи блудове в града. Н. Геров, РБЯ I, 48-49.

Списък на думите по буква