БЛУ̀ДКАВ

БЛУ̀ДКАВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За храна, питие — който е неприятен на вкус, разводнен, без достатъчно хранителни материали и не се яде или пие с охота, безвкусен. Тя печеше ръж, мелеше я в ръчната си бакърена воденичка и така си приготвяше една топла блудкава мътилка, която подслаждаше с бучка захар, колкото съвсем да не горчи. А. Гуляшки, Л, 390. Той не дочака блудкавия безвкусен компот от сини сливи и ядосано излезе. П. Вежинов, ВР, 203. Хлябът му [на Вишо] все биваше напукан,.. Гозбите му — пресолени, недосолени, прекисели, блудкави. Ил. Волен, МДС, 226. // За вода — който има лош вкус, поради застоялост, липса на някакви минерали и др. Хрумна му тогава да иде да се напие от блудкавата вода на кладенеца. Ив. Вазов, Съч. Х, 140.

2. Прен. Който е лишен от дълбочина, оригиналност; безсъдържателен, повърхностен, празен. И тая [книга] беше доста посредствено произведение, натъпкано с патриотически и изтрити фрази, с блудкава риторика. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 78-79. Никой .. от тия ревностни посланици на музите не подозира, че профанира и свободата, и поезията със своите блудкави песни. К. Величков, ПССъч. VIII, 42. Блудкави шеги.

Списък на думите по буква