БЛУДКАВОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЛУ̀ДКАВОСТ, -тта̀, ж. 1. Само ед. Качество на блудкав; блудкавина. Усещаше блудкава преситеност в празния си стомах.. Само това бе останало от изпитата ракия... Изчезнала бе цялата лъжлива възбуда. Останала бе само тая блудкавост. Д. Талев, ГЧ, 89.

Прен. За неприятно усещане. Като видя миловидното и симпатично някога лице на снаха си, обезобразено от бръчките на мизерията, грижите и тревогите, една вълна на досада и блудкавост заля гърдите му. Г. Караславов, СИ, 249.

2. Обикн. мн. Празни, безсъдържателни думи, изрази. Говори блудкавости.