БЛУ̀ДНИЦА ж.Остар. Книж. Жена, която живее безпътно; развратница. Биеше блудниците, защото подлагаха тялото си за пари. Елин Пелин, Съч. IV, 74. Съзна изведнъж, че дори ако тоя мъж я сметнеше за блудница и почнеше да хвърля камъни върху нея, пак би го обичала. Д. Димов, ОД, 242.