БЛУДОДЕЯНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
БЛУДОДЀЯНИЕ
БЛУДОДЀЯНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Блудство. Те [гражданските или черковните управители] сами биват престъпници на законът, когато допускат мъж да остави жена си, освен за блудодеяние. КТЕМ, 71.