БЛУС —Речник на българския език — алтернативна версия

БЛУС, блу̀сът, блу̀са, мн. блу̀сове, м. Муз. 1. Американска негърска песен или инструментална пиеса с бавно темпо, синкопиран ритъм и лиричен и меланхоличен характер.

2. Музикален стил, разновидност на джаза, възникнал у американските негри, с характерните за тази песен темпо и ритъм. Концертите ще продължат още шест денонощия с блус, метъл и .. рок. 24 часа, 1999, бр. 328, 36.

3. Популярен съвременен танц за двойки в такъв бавен ритъм с проста стъпка, при който обикн. партньорите танцуват притис‑

нати един до друг. Столични адвокати се събраха на коледния купон и до среднощ танцуваха рок, туист, блусове и канкан. НТ, 1999, бр. 243, 16.

— Англ. blues.