БЛЪВНУВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЛЪ̀ВНУВАМ, -аш, несв. (остар.); блъ̀вна, -еш, мин. св. -ах, св., прех. Блъввам. Девойката си извръщаше лицето напред, за да види летящия локомотив като блъвнуваше из комина си стълпове пламък във въздуха. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 29.