БЛЪ̀СКАНЕ

БЛЪ̀СКАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от блъскам и от блъскам се. С едно силно блъскане в гърдите му Ненка оттласна Цонча и докопа мотиката си. Ив. Вазов, Съч. VIII, 126. Суматоха, викове, блъскане, невъобразима бързина, като във водовъртеж. Всеки тичаше. Ст. Дичев, ЗС I, 236.

Списък на думите по буква