БЛЪСКОТЀВИЦА

БЛЪСКОТЀВИЦА ж. Индив. Бърза, припряна работа, съпроводена със суетене. "Сега разбирам" — мислеше си той — "защо толкова бързаше да се почне новото училище.." От неговото наблюдателно око не избегна и подозрението, че при тая трескава и забъркана блъскотевица сигурно ще има и някаква нередовност в сметките. Т. Влайков, Съч. III, 188. Страшна блъскотевица беше на панаира.

Списък на думите по буква