БЛЪФ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЛЪФ, блъ̀фът, блъ̀фа, мн. блъ̀фове, м. 1. Измама чрез преувеличаване или прикриване на някои факти. — Никога ли не си имала поражения? — Имала съм няколко. Сега ще прибавя още едно. И ще се напия сама — до смърт. Неси се замисли. Блъф ли беше това? Или истина? Както е пийнала, може наистина да го направи. П. Вежинов, БГ, 151. Трябвало е нещо невиждано и нечувано,.. Търсел се е някакъв майстор на политическия блъф, за да се стресне дипломацията на самодържавна Русия. Т. Жечев, БВ, 120.

2. При игра на покер — начин да се заблудят участниците в играта, като се създаде предположение, че партьорът им има по-силни карти, отколкото е в действителност.

— Англ. bluff. — Друга (остар.) форма: блуф.