БЛЯДОСЛОВИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЛЯДОСЛО̀ВИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Бъбривост, словоохотливост. Към по-средоточното място на трапезата привличаше вниманието на трапезниците безгрижното, язвителното и гордото блядословие на едного человека. П. Р. Славейков, ДБМ (превод), 65.