БЛЯН —Речник на българския език — алтернативна версия
БЛЯН1, бля̀нът, бля̀на, мн. бля̀нове, м. Поет. Мислен образ на нещо, създадено от въображението, което е силно желано, много привлекателно; мечта. Закачката на Еньо беше засегнала сърцето ѝ и то оттогава живееше с блянове и копнежи увлекателни и сладки. Елин Пелин, Съч. III, 119. За повечето хора ученическите години са най-светлите в живота им. Те са свързани с първите младежки мечти, с първите неосъществими блянове. М. Марчевски, П, 137. Докле е младост, златно слънце грей, / сърцето златни блянове лелей. П. П. Славейков, Събр. съч. II, 79. Аз пък ще найда нейде кътче малко / за мойто щастие — и собствен свят / ще си създам от блянове лазурни. Д. Бояджиев, С, 10.