БЛЯСКАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЛЯ̀СКАМ, -аш, несв., непрех. 1. Светвам на известни интервали, от време на време с ярка светлина; святкам. Когато бляскаха нови светкавици, той затваряше очите си. Й. Йовков, Ж, 1945, 180. Нощем фарът бляскаше ту с червена, ту с бяла светлина, за да сочи пътя на корабите към пристанището. П. Славински, МСК, 61. Там, където някога се е чувал тропот на потни коне и са бляскали шлемовете на римските орли, сега безшумно гълта пътя нашият автомобил. А. Каралийчев, С, 86. Цели три дни бляскаха на слънцето кирките и звънтяха о камъните лопатите. Цв. Ангелов, ЧД, 205. Светулки бляскат над нивите. М. Кремен, Б, 21. // За очи, поглед и др. — излъчвам блясък, светлина от силно

преживяване или душевно вълнение; блестя. Момчето стоеше пред всички уплашено, ала живите му черни очи бляскаха изпод клепките и шареха бързо наоколо. Ст. Загорчинов, ДП, 260. Група ученички под строй си отиваха в пансиона. Шушукаха си нещо и се смееха. Изпод черните калпачета бляскаха дяволити очи, руменееха бузи. В. Геновска, СГ, 106. Очите му още бляскат от гняв и лицето му е покрито с червенина. Ст. Ботьов, К (превод), 125.

2. Прен. Рядко. Обикн. с предл. с. Ярко изпъквам с качествата, достойнствата, постиженията си; блестя. Обичам те, обичам, / о родино света, /.../ И нека бляскат други / земи с велик успех — / аз бъдещето твое / не давам го за тях. Ив. Вазов, Съч. II, 7.

— Друга (диал.) форма: блъ̀скам.