БОБА —Речник на българския език — алтернативна версия

БОБА̀, -та, мн. няма, м. Диал. 1. Татко. Най-после дойде часът за тръгване.. Като се сбогуваха. Панайотка рече на хаджи Пени: — Ами я да идем да си вземем от боба сбогом.. Хаджи Пени и Панайотка дълго гледаха баща си, след това бавно пак притвориха вратата и се отправиха към каруците. Д. Немиров, Б, 204. Мехрем бей, Рашид беевата ханъма,.., проводи малкото си момченце Несит бея да иде при баща си: "Иди, му поръчваше тя, и пришепни на боба си на ухото да проводи птиците и при ханъмите, да ги видим и ние." Ц. Гинчев, ГК, 215. Кой другий е по-достоен от мене? Боба, вярвай, живота си полагам за Райна. Д. Войников, РК, 23.

2. Обръщение на зет към тъст. Хаджи Пени се ухили и добави: — Знаеш ли, боба, какво да направиш, та да оздравееш?.. Кондо гледаше зетя си тъй, като че не разбираше думите му. Д. Немиров, Б, 188.

3. Почтително обръщение към по-възрастен мъж.

— От тур. baba ’баща’.