БОБАЙКО —Речник на българския език — алтернативна версия

БОБА̀ЙКО, -то, мн. -овци, м. Диал. Татко. — Сали! — извика бащата, отметна завивките и разтвори ръце за прегръдка. — Сали на бобайко! Б. Несторов, АР, 277. На третия ден Садък изпрати в поръбена сви‑

лена кърпа никях на стария Кьорсаръ. Почакаха няколко дни, но от Синигер не се обадиха. На Латифе ѝ бе мъчно.. — Нищо, ще му мине с времето. Бобайко носи добро сърце и ще ми прости... П. Константинов, ПИГ, 182-183.

— От тур. baba ’баща’.