БОБАКО —Речник на българския език — алтернативна версия

БОБА̀КО, -то, мн. няма, м. Диал. 1. Татко. — Бобако, дай и мене ракийка, казал Неновият наследник. Л. Каравелов, Съч. VII, 23.

2. Мъж на зряла възраст, възрастен мъж. "Чудно нещо! Ние сме и двама здрави хора, а наш Никола прилича на шебек. Не го бива... Ние ще да изгубиме това дете", говори онзи четиридесет и петгодишен бобако. Знан., 1875, бр. 6, 91.

— От тур. baba ’баща’.