БОБЀ

БОБЀ, мн. -та, ср. Диал. Зърно боб; бобче. То [читалището] направи прежните прости и глупави Врътопчяне, които не умееха друго освен с бобета да смятат.., да знаят днес да прочитат, да записват. Хр. Данов, Лет., 1869, 135.

Списък на думите по буква