БОБОТ —Речник на българския език — алтернативна версия

БО̀БОТ м. Рядко. Поет. Глух шум; тътен, боботене. Арда беше пълноводна, но спокойна. Излязла с бобот и пяна из тясното ушеле, тя сега се галеше под яркото следобедно слънце. Х. Русев, ПЗ, 240.