БОБОТЀВИЦА ж. Диал. Шумотевица, боботене. Открои се едно равно поле,.., сипна се през него,.., една войска, че като ревнаха ония ми ти оръдия,.., не видях повече какво стана, ама се вдъних в зимника и там се траях, докато утихна боботевицата. Н. Хайтов, ПП, 133.