БОБОТЕНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

БОБО̀ТЕНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от боботя. Планинският вятър духаше доста свеж и силен, шумотевицата в листата се сливаше с бученето му и с глухото боботене на гръмотевицата. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 18. Късно вечерта боботенето на моторните коли затихна и към полунощ групата започна да се спуска към Подгорово. Д. Ангелов, ЖС, 633. Само веднъж през деня чухме далечно боботене на самолет. П. Вежинов, ЗНН, 126. Ненадейно от далечината долетя тайнствен шум, приличен на боботенето на изпуснат яз. Ив. Харманджиев, ОК, 325.

— Друга форма: бубо̀тене.