БОБО̀ТЯ

БОБО̀ТЯ, -иш, мин. св. -их, несв., непрех. 1. Издавам непрекъснат и силен, но глух шум; тътна, буча. Нямаше вече отделни гръмотевици. Боботеше непрекъснат гръм. Й. Йовков, Ж 1945, 173. Маскирани с клони оръдия отвъд Долни Михоляц забълваха огън по нашите окопи... Артилерията още боботеше, но сега огънят ѝ не беше така съсредоточен. Н. Нешков, Н, 149. В долините на Янтра, Бреговишката и Кесаревската река скрибучат волски хомоти, боботят трактори, търкалят се големите колела на първите редосеялки. А. Каралийчев, С, 100. Реката изглеждаше застояла, а боботела отдолу, сякаш се напъвала да подеме ледената си броня и да я разкъса. П. Славински, ПЩ, 414. // За запалена печка — издавам еднообразен и силен, но приглушен шум; бумтя. Зимно време ма‑

ма ставаше да запали печката,.. Черната лъсната печка в ъгъла започваше да боботи, по тавана заиграваха весели светлини. Д. Талев, ГЧ, 369. Дядо Петър беше станал вече, малката печка весело боботеше. М. Марчевски, ГБ, 295.

2. За глас при говор — звуча със силен, нисък, плътен тембър. Говори малко, но важно. Тежко чува и нищо не го стряска. Гласът му боботи, гърми още в гърдите. П. Росен, ПШ, 112. От апарата боботеше глас на непознат говорител — четеше заповед на началника на генералния щаб. П. Славински, ПЩ, 9. Гласът му е басов и боботи с такава скрита сила, че подлепеното с вестник прозорче на бараката леко прозвънява. Н. Хайтов, ИТ, 89. // Говоря със силен, нисък, плътен глас. Тогава заговори възрастният работник, който откри събранието. Той сече въздуха с ръце и натъртено боботеше: — Какви са тези приказки, Смит? Да не си дошъл да ни агитираш да попълним вашите графи с еди колко си нови членове? Бр. Йосифова, БЧМ, 80.

— Друга форма: бубо̀тя.

Списък на думите по буква