БОГ

БОГ, бо̀гът, бо̀га, зват. бо̀же, дат. бо̀гу, мн. боговѐ и (остар.) бо̀зи, м. 1. Само ед. Според религиозните схващания при еднобожието — висше свръхестествено същество, което е създало и управлява света, вселената. "Сила има у тебе, Еньо, от Господа-Бога ти е дадена на него да служи." Ем. Станев, А, 44. Момчил рече да се разсърди, ала махна с ръка.. — За даровете сполай и хвала на Игрила, .. Жив ли е? Здрав ли е? — Живи и здрави,.. За тебе, за деспотицата и за твоята рожба Бога молят за здраве и дълъг живот — изрече все със същата тържественост Стаматко. Ст. Загорчинов, ДП, 468. — Аз съм Божи служител и правя това, което Богу е угодно. С. Таджер, ПНМ, 185. Под горица, под зелена, / ред орачи, ред копачи, / оран орат, жито сеят, / те го сеят, Бог го расти — / да го женат девойките, / .. / да го ядат християни — / сите Бога да зафалят. П. П. Славейков, КНП, 88. Бог дал, бог зел. Погов. ● При благопожелания и клетви. Боже помози! Помага Бог! Помози Бог! Бог да те поживи! (благопожелание за дълъг живот). Дал (ти) Бог добро) (отговор при поздрав). Бог да го убие! (клетва). Бог го убил!) (клетва). // Ед. и мн. При многобожието — едно от многото свръхестествени безсмъртни същества, което се разпорежда в някоя област на природата или живота; божество. Старите гърци и римляни вярвали, че на Хемус живее богът на войната Марс. Й. Радичков и др., ГСП, 5. Цар Аспарух сгради своя дворец.., утвърди го с властта на царска повеля — и принесе жертва на боговете, — да крепят с мощна ръка и мъдро слово народа му. Н. Райнов, ВДБ, 9. Ако е [Ахил] храбър създаден от боговете всевечни, / ще позволят ли те нему поради туй да обижда? Ас. Разцветников, Избр. пр (превод), 15. Горе на Олимп, / за весел пир, самите богове / прекъсвали са своите дела. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 36. Египтените били твърде набожни. Те почитали много богове. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 29.

2. Прен. Нещо, което е обект на сляпо преклонение, обожание; кумир. С часове ми говори за Бетховен и Моцарт, за Брамс и Менделсон,.. Навлизам в един интересен и близък свят, където "гениите служат всеотдайно на своя единствен бог — музиката"! С. Таджер, ПНМ, 72. Парите са ум, парите са чувства, парите са живот, парите са бог. Хр. Ботев, Съч. 1929, 55. Личната

корист, синко... На тоя бог се кланя и вуйчо ти Слав. Ив. Вазов, Съч. ХХ, 68. О, алчни пастири, не сте ли ви / по-лоши от езичници гнусняви? / Ваш бог не е ли златния телец? К. Величков, АД, (превод), 169.

3. Като междум. боже и в съчет. боже мой, боже господи, боже божичко, леле боже, о боже, боже милостиви, господи боже (мой). При изразяване на: а) възхищение, радост или удивление, учудване. — Боже мой, колко е хубаво тука! Й. Йовков, ВАХ, 47. "Боже, мой, какъв мил поглед!" си помисли Райка. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 17. [Янините дружки] нахвърлиха се те при нея у градинката да гледат, да питат,.. — Яно мари, боже, Яно!... Отгде взе ти латинка?... Я вижте, какви хубави латинки!... Ц. Церковски, Съч. III, 74. б) Недоумение, изненада. — Боже господи, Витомир е, наистина — завикаха и боляри, и воеводи, а по-младите го пресрещнаха и взеха да го разпитват вървешком. Ст. Загорчинов, ДП, 383. "Боже, а навън вече се здрачило!" Ив. Вазов, Съч. ХХVII, 18. В тоя миг някъде зад мене се чу хрипкав, задавен от вълнение глас, който прозвуча глухо и страшно в тишината: — Боже мой, та това сте вие? Др. Асенов, СВ, 42-43. в) Безпокойство, тревога, страх. — Въстание, боже! Надеждата не е изгубена!... Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 183. Слугата подаде визитна картичка и рече: — Настоява да го приемете веднага, господарю.. — Веднага! Незабавно!... Ах, боже, още ли чака вън! Г. Караславов, Избр. съч. II, 310. Боже, какво ми прилоше изведнъж. Елин Пелин, Съч. III, 125. — Боже господи! — каза тя. — Чичо Митуше, какво правиш? Защо си станал? Бива ли да излизаш, болен човек... Й. Йовков, АМГ, 156. — Боже, боже! Двайсет деня да ми не пише! Ив. Вазов, Съч. ХII, 70. — Хай, боже господи!... Какво стана... Човек ли убиха? Й. Йовков, Разк. I, 114. г) Отчаяние, мъка. Как ще се живее тука, боже мой? К. Величков, ПССъч. I, 32. — Боже милостиви, боже милостиви; защо ме не прибереш! Елин Пелин, Съч. III, 71. Ужасът на вчерашния ден премина пред мене, като тежък кошмарен сън. Боже мой, и днес пак същото! Й. Йовков, Разк. II, 151. д) Недоволство, възмущение. — Их, боже, не мога от работа да дойда, да повидя децата. Елин Пелин, Съч. II, 16. Това е ужасна и гнусна клевета!... Боже, боже, боже! Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 139.

Бял бог. Книж. Славянско езическо божество, носещо добро, щастие и успех, което след покръстването е отъждествено с новия, добрия Бог, новородения Исус Христос. Бял бог бил бог на светлината и владял денем. Д. П. Войников, КБИ, 17. Мали бог; млада бога. Диал. Новороденото дете Исус Христос; божич.

> Ако е рекъл бог вмет. Употребява се като уговорка за нещо, което би се осъществило, ако не се яви непредвидена пречка. — Не бой се, аз съм жив, и, ако е рекъл бог, ще живея — няма да загина тук. Ил. Блъсков, ДБ I, 62. А ако е рекъл бог, те утре ще си додат. Ч, 1870, кн. 5, 150. Бога ми; вярвай бога. Обикн. вмет. Възклицание при уверяване, че нещо, за което се говори, е истина. Любите вие паричките и знаете да ги печелите. Никой като вас, бога ми... Д. Талев, ГЧ, 172. Вярвай бога, никой път не съм бил опозиция. Ал. Константинов, Съч. I, 204-205. — Ти какво, за ахмак ли ме взимаш? Или си търсиш белята, а? Пеши от Оджак? Друго! — Вярвай бога, ага, преди три месеца сме тръгнали. Не виждаш ли ни хала? В. Мутафчиева, ЛСВ I, 405. Бог високо, цар далеко. Употребява се за подчертаване, че някой е изпаднал в тежко, безизходно положение, при което няма кой да му помогне. А отроците няма кому да се оплачат? Бог високо, цар далеко! Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 222. — Защо не се оплачеш? — На кого? Бог високо, цар далеко! М. Марчевски, П, 267. Бог да прости някого. При споменаване на покойник или при раздаване на нещо в памет на умрял човек. Друга беше майка ти, покойната, бог да я прости и вечна ѝ почивка на място злачно и покойно. Й. Йовков, ВАХ, 67. Бабичката му — бог да я прости — починала тая зима. Л. Стоянов, Х, 16. Мама, бог да я прости, отиде по реда си. Елин Пелин, Съч. III, 29. Бог знае какво. В отриц. изр. с не или в изр. с като да, като че, като че ли, че, сякаш. За лице, предмет или действие, чиито качества обикновено незаслужено се преувеличават в положителен или отрицателен смисъл — нещо значително, голямо, което заслужава внимание, или нещо неголямо, или неприятно, лошо. — А бе, какво сте се разкиснали, та все плачете, като че бог знае какво е станало... Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 177. — Аз съм уволнен и нямам пари, пък за братята ви тая сума не е бог знае какво. Ем. Станев, ИК III, 47. Бог знае какъв. В отриц. изр. с не или в изр. с като да, като че, като че ли, че, сякаш. За качество, което обикновено незаслужено се преувеличава в положителен или отрицателен смисъл — много голям, значителен, забележителен, хубав или много неприятен. Защо на мъжете да е позволено всичко, защо аз да мога да мина през разврата — (той особено силно наблягаше на това аз и разврата, сякаш искаше да се представи за бог знае какъв грешник) — а едно момиче да не може... Г. Райчев, Избр, съч. I, 179. Боже опази. Разг.;Да пази бог. Разг.;Боже съхрани. Старин.;Храни боже. Старин.;Пази боже. Разг. Възклицание, което се употребява: 1. За изразяване на опасение от нещо лошо или нежелано. — А кого препоръчва тя? — Пълзухин.. Директорът престана да яде. — За нищо на света! — повтори той. — Боже опази! ВН, 1960, бр. 2610, 4. Нова къща и млада булка, боже опази. П. Р. Славейков, БП I, 317.

Кондукторите в трена събираха пари от неснабдените с билети.. Ами контрол? Боже съхрани! Поне по едно билетче с печат да бяха давали срещу събираните пари. Ал. Константинов, Съч. I, 70. 2. Обикн. ирон. За уверяване, че нещо е противоположно на очакването, или за пълно отричане на нещо; тъкмо обратното, съвсем не. — А бе, няма ли между вас някой, който да не е пипал нищо чуждо през живота си? — Да пази бог, такъв човек между нас няма. А. Каралийчев, С, 15. Да съм умислен в таквоз време, когато ям и пия с другарите си? Пази боже! В. Друмев, И, 29. 3. За посочване на висока степен на някакво лошо качество на нещо или на някого. То един свят се навъдил, пази боже... Й. Йовков, ЧКГ, 49. Тя е една клюкарка, боже опази. Виждам / видя бяла бога. Диал. Преживявам добре, върви ми добре в живота. Мама, която слагаше палеца си вместо подпис, въздъхна и като постоя учудена, горчиво се усмихна: — Дано, мама, дано барем ти видиш бела бога! Ст. Даскалов, БП, 57. Дай боже; да даде бог. Разг.;Дай бог. Остар. Книж. При благопожелание или при клетва — дано, нека. Дай боже, да ви се порадваме и на двамата. Елин Пелин, Съч. III, 121. — Но уверявам те, чичо, ще успея! — Дай боже! Дано съм жив да дочакам тоя ден! М. Грубешлиева, ПИУ, 24. — Момчиле,.., да даде бог и догодина и по̀ догодина живи и здрави да се видим. Ст. Загорчинов, ДП, 463. И само отминва [майката] на Лазаря гроба, / и Лазаря люто проклина: / "О, бог да даде нестопен да останеш! / Дух бродник духът ти да стане... / Че ти ме подстори, без време да женим / в далечно Загоре Петкана." П. П. Славейков, Събр. съч. I, 50. Дал бог. Има, на разположение е (обикн. за нещо в голямо количество). Ако е за храна, може, съгласен съм. Дал бог. △ Вода, дал бог, колкото искаш. До бога. 1. В съчет. с викам, рева и под. Много високо, много силно (викам, рева.) Загледа се в ревналата водна стихия, ужаси се от постъпката си и писна до бога: — Олеле, майчице! К. Петканова, БД, 224. 2. В съчет, с вик, плач, олелия, врява и под. Много висок, силен (вик, плач, олелия, врява.) Писнаха жени, разплакаха се деца, вдигна се олелия до бога. Й. Йовков, СЛ, 124. Заведнъж му почерня на очите, той са прекатурна и, луп! Падна с главата надолу;.. Плач и писък са подигна в двора до бога. Ил. Блъскова, ПБ II, 85. До медна бога, карам се, бия се. Диал. Извънредно много (карам се, бия се). До медна бога ще го бия. До медна бога бият се, карат се. П. Р. Славейков, БП I, 148. <Един> бог знае. Разг. Във въпрос. или въпрос.-възкл. изр. Употребява се за подчертаване на неизвестност или съмнение в нещо; не е известно, не се знае. Но той много малко се бави вътре. Бог знае имаше ли някаква работа там или не. Й. Йовков, Разк. I, 37. Не слушаха молбите му,.. — върнаха го. Добре, че тръгна назад след един отряд, който, бог знае защо, излизаше от крепостта. А. Дончев, СВС, 602. Позвъних, като попипах предварително пистолета в джеба си — един бог знаеше, какво щеше да се разиграе следващата минута! Др. Асенов, СВ, 130. Той замълви някакви думи, замилва главата ми, лицето ми, постави ме на стола до масата и попита кръчмаря, няма ли нещо сладко за мене. Бог знае какъв бе тоя човек! Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 101. Пътят е дълъг и бог знае къде ще да намерим място за почивка. Ст. Ботьов, К (превод), 46. Ей богу вмет. Разг. При уверяване, убеждаване. Потрудете се да му внушите,.., че той може да приеме без унижение, щото вие да заплатите.. дългът му, който не е колосален, ей богу... Ив. Вазов, Съч. ХХV, 155. Златоград — това е самата идилия!... А къщите! Ей богу, другаде не съм виждала такива оригинални къщи с кръгли и високи като рога комини от двете страни на челото. Н. Стефанова, РП, 123. За бога вмет. Разг. Възклицание, което се употребява: 1. При увещаване, настояване нещо да се извърши. — Аго, за бога, направи това добро. Ив. Вазов, Съч. ХI, 6. Но, Оля, ти не си на себе си! Успокой се, за бога! Б. Болгар, Б, 114. 2. При недоумение, учудване от нещо нередно. Когато най-после представлението свърши, унгарците тръгнаха към изхода с кисели лица. За бога, нима така се излиза от театър? П. Вежинов, НС, 82. За бог да прости. 1. Разг. Ирон. В съчет. с давам, раздавам. Без да се заплати, даром (давам, раздавам). — Кмете, наредете да си доставим някои неща от фабрика Морунов. — Морунов не дава мебели за бог да прости. ядосано възрази кметът. Ив. Хаджимарчев, ОК, 203. 2. Диал. В съчет. с отивам си. Без полза, напразно (си отивам). Война е, много момчета си отиват за бог да прости. За бяла бога, отивам / отида. Диал. Напразно, напусто (отивам). — Димо да беше тука, самичък щеше да си прибере хармана и нямаше толкова жито да отиде на вятъра. — Не само житото отива на вятъра, но и хората отиват за бяла бога! — занесено продума Куна. К. Петканов, МЗК, 79. За права бога. Разг. 1. Напразно, незаслужено — Ние нямаме свидетели и ако не се открият убийците, ще отидем в затвора за права бога — рече той, гледайки мрачно в пода. Ем. Станев, ИК I, 416. 2. При умоляване, увещаване нещо да стане. "Не лъжа, девойко", казва той и едва поема дъх. "За права бога, вярвай ме!" Ст. Загорчинова, ДП, 167. За сѐ бога. Остар и диал. Единствено, само. — Много годин след тяхното оженвание роди им са за сѐ бога едно дете женска рожба. Ил. Блъсков, РК, 3. Има бог. Разг. Като възклицание: а) За изразяване на надежда, че ще се оправи нещо или че ще се даде заслуженото някому; б) за

изразяване на задоволство, че е преодоляно нещо лошо, неприятно, несправедливо или че някой е получил заслуженото. Каквото бог даде (дал). Разг. 1. За храна — каквото има. — Вие с тате се гощавайте тук, каквото бог дал. Елин Пелин, Съч. III, 35. 2. За случки, събития — за изразяване на готовност да се приеме всичко, което ще стане — и добро, и лошо; каквото стане, каквото се случи. — Голяма дума не казвай, сестрице, — пресече я кротко Теодосий. — Ще стане каквото бог даде. Богу се моли! Ст. Загорчинов, ДП, 286. Красив като бог. Много, изключително красив. На бога тамян не давам. Диал. Много голям скъперник съм. — Ти нали си на баба Калина внуче. — Нейно съм. — Знам я аз. Оная очилатата, щърбата, дето не дава на бога тамян, знам я. Ст. Даскалов, БП, 126. На права бога. Диал. Напразно, незаслужено. Ех, боже, къде му беше краят, къде го засука!.. Мене ми се главата пръска, тя копаните разхлопва.. Виниш ме на права бога, знаеш го!. Н. Хайтов, Т, 1962, кн. 1, 68. Не дай <си> боже. Обикн. вмет. Разг. При изразяване на опасение, че нещо неприятно, лошо може да се случи. — Представете си, — повтори същият, — ако, не дай боже, се появеше холерата у някого тук. Ив. Вазов, Съч. ХII, 102. Нареди кой къде да палне огън, ако още нощес, не дай боже, ударят Карафейзиевите, та от село да пристигнат всички останали мъже. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 630. Но щом в тетрадката се появеше, не дай си боже, три плюс, аз забравях угризенията на съвестта, посрещах детето със зли очи. Н. Каралиева, Н, 20. Не съм бил бога с камъни; бога ли съм бил с камъни. Разг. Не съм извършил непоправила грешка, непоправимо зло, че да страдам или да не заслужавам никакво внимание. Но и за теб моми има: / бога не си с камъне бил. Хр. Ботев, Съч. I, 22. Пазил ме бог. Разг. Възклицание — при несъгласие с нещо или при пълно отричане на нещо. — На твое място аз бих си отмъстил. — Като го убиеш, нали? — нарочно го подведе Рилски. — Пазил ме бог! Ще го накарам сам да се убие. К. Петканов, В, 165. По права бога, разказвам. Остар. и диал. Както си е, самата истина (разказвам). И турците наистина се радваха и бяха много доволни от ония бунтовници, които си разказваха работата по права бога. З. Стоянов, ЗБВ III, 124. Предавам / предам богу дух. Книж. Умирам, издъхвам. Великият старец благослови пак сина си и предаде богу дух. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 40. Нощес станало всичко.. предал богу дух, както си спял. Лека смърт. К. Калчев, ПИЖ, 120. Прекален светец и богу не е драг. Разг. За някой, който много се престарава. Ради бога; бога ради. Остар. Книж. При настоятелна молба. Ради бога, господа, съобщете това на вашето началство. Ал. Константинов, БГ, 76. — Ну, разправяй, бога ради, / как и що?... Ив. Вазов, Съч. II, 25. Раздавам за бог да прости. Диал. Говоря празни приказки. С бога съм вечерял. Диал. Роден съм с късмет; късметлия съм. — Твоето момче с бога е вечеряло. От него аз човек ще направя! К. Петканов. ЗлЗ, кн. 2, 208. Слава богу. Разг.;Сполай на бога. Диал. Обикн. като възклицание — при задоволство, че нещо е станало, както трябва да бъде, както се желае. — Да не си болен? — Не, отче, нищо не ми е. Здрав съм, слава богу. Й. Йовков, Ж, 140. — Какво има татък? — Нищо... Всичко добро, слава богу. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 140. Слава богу, че затворниците са по няколко души в стая и могат да убиват времето в разговори. К. Величков, ПССъч. I, 140. — Живо-здраво, дядо Пеньо! Как си, що правиш, що чиниш? — Сполай на бога, добре съм, Андончо. Г. Караславов, Избр. съч. I, 121. — У тебе все е претъпкано. — Сполай на бога — скръсти и двете си длани и ги сложи на сърцето си старият кръчмарин. Г. Караславов, ОХ III, 242. Тако ми бога. Диал. При уверяване, че това, което се говори, е истина; действително. "Ти знаеш брата ми?" — попита Тарас. "Тако ми бога, знаех го! Много бе великодушен пан". Н. Бончев, ТБ (превод), 36. Хвала богу. Диал. Който не е с ума си, луд. Някои по-слободни [жени] го закачаха.., но другите им забраняваха това,.. — Недейте го, мари, не видите ли го, че той е "хвала богу", т. е. не е на ума си. П. Р. Славейков, Избр. пр. II, 41. Направил се като хвала богу. Хващам / хвана бога за нога. Разг. Ирон.;Хващам / хвана бога за брадата. Разг. Ирон;Хващам / хвана бога за носа. Диал. Ирон. Постигам големи успехи, сполучвам много (употребява се, когато някой се е възгордял от въображаем успех). Трябахме ний да дръпнем патерицата веднъж — нали? Тогази ни коткахте! Сега хванахте бога за носа вече. Не ви се продумва. П. Тодоров, Събр. пр I, 421.

Списък на думите по буква