БОГАТАШ —Речник на българския език — алтернативна версия

БОГАТА̀Ш м. Разг. Богат, състоятелен, заможен човек. Противоп. бедняк, сиромах. В града имаше доста евреи, имаше между тях и много богаташи — търговци, банкери и индустриалци. П. Спасов, ХЛХ, 83. Лелята бе завещала на Кукушкин всичките си имоти и той беше станал вече истински богаташ. М. Марчевски, П, 108. Лихварството стоеше на предно място в работите на хитрия боровски богаташ. Кр. Велков, СБ, 23. Касите на Добродетелната дружина, т. е. обществото на старите безчувствени богаташе, плющели от злато. З. Стоянов, ЗБВ I, 278.