БОГАТАШИН —Речник на българския език — алтернативна версия

БОГАТА̀ШИН, мн. богата̀ши, м. Остар. и диал. Богаташ. Ти си днеска богаташин / с ниви, злато, стоки, / имаш стадо неброено, / бранища широки. Ив. Вазов, Съч. IV, 86. Разбира се, че на големият богаташин е позволително и простително да хвърга парите си за безполезни лекове, но защо да накараме сиромахът да харчи за тях оние пари, които му са потребни за насущни хлеб"? Знан., 1875, бр. 7, 104. "Я земи, Йенке, Вилипа, / че ми йе Вилип болерин, / болерин и богаташин, / у злато ша та облече". Нар. пес., СбНУ ХХХVIII, 108.