БОГАТАШКИ —Речник на българския език — алтернативна версия
БОГАТА̀ШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е на богаташ; богатски. Противоп. бедняшки, сиромашки. — Това са разглезени богаташки синчета, които предпочи‑
тат да живеят в Солун, защото тук животът е по-весел и по-разнообразен. Д. Спространов, С, 56. И двете семейства са богаташки. У тях винаги има в изобилие бяло брашно, каймаци — овчи, кравешки, биволски, сирене, чисто масло с тенекии и кюпове. Сб??СЕП, 324.
2. Който е характерен за бита на богаташ, който е свързан с бита на богаташ; богатски. Противоп. бедняшки, сиромашки. Охолство е лъхало от всеки кът на тоя обширен богаташки дом. М. Кремен, РЯ, 92. Във всяка богаташка къща е имало скривалище за хора, а също и за скъпоценности и пари. Ст. Михайлов, БС, 116.
3. Който е населен с богати хора, богаташи; богатски. Противоп. бедняшки, сиромашки. Богаташки квартал.