БОГА̀ТИЧКО. Нареч. от богатичък. Противоп. бедничко. Райка всякога обича чистичко и богатичко да посготви. Т. Влайков, Съч. I, 164. Видим ли него, или жената му, или децата му чисто, богатичко облечени, то да има леснина с очи да ги изпием. Ил. Блъсков, ПБ II, 4.