БОГАТЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

БОГАТЯ̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, несв., прех. Диал. Правя някого богат; обогатявам. богатя се страд.

БОГАТЯ̀ СЕ несв., непрех. Диал. Ставам богат; забогатявам, обогатявам се, богатясвам. Майка се сиромаши, дете се богати. Гатанка (Хурка и вретено). Ст. Младенов, БТР I, 176.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.