БОГОБОРЕЦ —Речник на българския език — алтернативна версия

БОГОБО̀РЕЦ, мн. -рци, м. Книж. Човек, който въстава и води борба срещу боговете, Бога и неговите повели. Нашият патриот и апостол на свободата [Левски] се изравнява с античния богоборец Прометей, дал огъня на човечеството. Лит. Х кл. 199. Вълнуващите легенди за богоборци, които от любов към човека открадват огън от боговете и му го дават или го учат как да го добива и с това се обричат на жестоки страдания, намират отражение в поезията на Гьоте, Байрон, Шели, Ломоносов, Огарьов и др. В. Цокова, ОПВ, 8.