БОГОБОЯЗЛИВ —Речник на българския език — алтернативна версия

БОГОБОЯЗЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. 1. Който се бои, има страх от Бога и постъпва съгласно църковните предписания и християнския морал; богобоязнен, благочестив. На другият ден, св. Неделя, когато богобоязливите християни от Дермендере пречеха по улиците да отиват на черкова, ние влезахме с верният си Григора в селото из марковският път. З. Стоянов, ЗБВ I, 323. Избягали бяха и гробарите градски и само сестрите монахини от метоха спохождаха къщите и някои други богобоязливи и милосърдни стари самоковци. П. Спасов, ГЛЗЗ, 61. Аз зная майка богобоязлива, / света жена, огряна с вяра жива. Ив. Вазов, Съч. III, 175.

2. Смирен, простодушен. Във велика съблазън е паднал цар Йоан Александър, Костадине, — продума Теодосий след малко — ала нямаше ли богобоязливи мъже да го спрат, да го вразумят? Ст. Загорчинов, ДП, 248. Вие в това също време сте им дале право да престъпват семейните прагове на простите и богобоязливите селяне. Х. Ботев, Знан. I, 6.