БОГОБОЯЗЛИВО —Речник на българския език — алтернативна версия

БОГОБОЯЗЛЍВО нареч. Остар. Книж. 1. С набожност, набожно, благочестиво. — Какво... какво се е случило? — питаха едни отдалече из мрачината. — Уби ли го? — Господи... Господи, в утробата! — тежко се понесе из навалицата. Една жена богобоязливо се прекръсти, по нея всички. П. Михайлов, ПЗ, 184.

2. Смирено. Той гледаше богобоязливо и благочинно на публиката. Ив. Вазов, Съч. VII, 103.