БОГОВЍЦА

БОГОВЍЦА ж. Диал. Обреден хляб или кравай, който се меси за религиозни празници, като Коледа, Великден, Връбница, Задушница и др. Ден преди Коледа прасето се заколваше. Вечерта на трапезата: боговѝца, варено жито, сушени сливи, орехи. Р, 1927, бр. 237, 1. Елате на Връбница. Тука ще разчупим боговицата. Хайде вървете със здраве! И дядо Харитон ги благослови. А. Каралийчев, ПГ, 18. Месят и пита от най-чистое брашно, коя назовават боговица.., т. е. пита принос Богу. Г. С. Раковски, БС I, 28. Па вси селяне, и старо и младо, излизаха с боговиците си край село на оброчището. Й. Груев, КН, 1873, кн. 4, 62. За гробът ми, стара майко, / недей пита накъде ѝ /../ Недей меси "боговица" / за моето "Прощене". П. Р. Славейков, Лет., 1875, 157.

Чакай кога ще дойде задушница да ядеш боговица. Диал. Казва се на някой, който иска да яде или получи нещо хубаво.

Списък на думите по буква