БОГОИЗБРАН —Речник на българския език — алтернативна версия

БОГОИЗБРА̀Н, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. Остар. Който се смята, че е избран, предопределен от Бога; богопомазан. Аз говоря от името на богоизбрания наш василевс. Някои тук знаят това и ще бъдат свидетели пред тия, които не знаят.. Д. Талев, С II, 15. Опитен в споровете, с много силни доводи Кирил оборвал противниците си.. Всеки народ според него може и трябва да чете и пише на родния си език, защото няма богоизбрани и богоненавистни народи. Ист. VII кл. 22.

2. Прен. Ирон. Който се смята, че е избраник на съдбата, на случая и притежава изключителни качества, способности или високо положение; богопомазан. Само туй да е поне! / Ами идва в "Българан" / важен мъж богоизбран, / със цилиндър и пенсне. Хр. Смирненски, Съч. II, 131.

3. Като същ. богоизбран (богоизбрания<т>) м.; богоизбрани<те>мн. Ирон. Човек, който се смята, че е избраник на съдбата, на случая и стои над другите по положение или ги превъзхожда по качества, способности; богопомазан. Литературната бохема в "Арменското кафене" си бе присвоила правото да утвърждава и развенчава.. Това "признаване" можеше и да не радва някой "богоизбран", но то не биваше да го оскърбява. Ив. Богданов, СП, 33. Обича да дружи с богоизбрани.